November 12, 2015

Lyrics

Преди да се родя,
една секунда преди да се родя
изгубих най-голямата си битка.
Една секунда преди да се родя,
аз бях награбил Господ за реверите,
в лицето му крещях и пръсках слюнка,
наричах го със думи, от които
във гърлото ми пламваха пожари,
обезумял го блъсках във стената,
в очите ми сълзи и кръв се смесваха,
а аз крещях, заплашвах, убеждавах,
накрая даже молех като пъзльо
и исках едно единствено…
Едно единствено,
но той не ми го даде.
Докато удрях, той не се и дърпаше,
а само ми се смееше със глас.
Когато му омръзна,
той стисна юмруците ми в длани,
заби глава в челото ми и каза:
„Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!"

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
да се родя, но не човек, а камък.
И не защото ме е страх от хората, не само…
Не ме е страх от тях, каквито са –
плът, кръв и кости, мускули и зъби,
но ме е страх от туй, което те усещат –
тъга и самота, любов и радост,
предателства, приятелства, измами…
Не исках повече това, но го получих.
И за добавка
сърце ми даде Богът мой приятел.
„Пълни си го – ми каза – с чувства разни,
а ако щеш пък, дръж си го и празно.
Каквото да направиш – ще е грешка,
ще ти е гадно, а на мен – забавно!
Наздраве, копеле, нали? Наздраве!
Пък ти все някак там ще се оправиш"…

Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни! Недей да спориш!
Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш,
краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш.
Обичаш ли да слушаш истории, в които
все аз съм най-добрият и все аз съм победител?
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен,
а ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
и как поемем въздух, когато насила ме спасяваш?
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа,
а после ти крещя, че с нищо аз не съм ти длъжен?
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?
Обичаш ме, нали…
Това е най-ужасното.
Такива като теб ме карат да се раждам
отново и отново, отново и отново, отново и отново…
И все човек, не камък…

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото

Show moreShow less