November 12, 2015

Lyrics

Да напиша мемоари някак си не иде
по тия пусти тротоари спомена ще си отиде
Както тръгна си и ти, спомняш ли си?
Няма хора без души, без много сълзи
Две звезди и малък сечко под тях
така рисувам твоето лице, поне това видях
Дали е нужно да продължавам
от тия спомени единствено се наранявам
И да те видя сега какво да кажа не зная
да протегна ръка, да бъда с тебе до края?
Ти си толко близо, всъщност толко далеч
Говорим си без думи - очите нямат пряка реч
И любовта не е цвете, обаче всеки я мирише
плачат и боговете, ръката ми сама го пише
Не искам да повярвам, че т'ва е реалността
остави я Пепеляшка тя е в друга страна

И чаках всеки ден да дойдеш ти до мен

Но сякаш бягаше се по надалеч

Живея във Reality и вечно търся нас
в един измислен свят да сме реални ти и аз

Живея във Reality и не намирам как
в един измислен свят сърцата ни да са във такт

Мога да кажа, че с нея разговор само струва
много повече от всяка дето се купува
Т'ва е емоция - не можеш да платиш за нея
а моята емоция е т'ва дето живея
Пазя я като очите си, поне опитвам
към нея само силни чувства мога да изпитвам
Не е случайна, не е временно явление
луд съм по нея, а тя е моето лечение
Търся я толкова години и накрая, брат
тя ме откри, не мога да не го призная, брат
Какво харесвам във нея дори не знам
но знам, че където сме двама рая е там
Понякога се съмнявам в искреността й

но така е - душата ми има и тъмни стаи
Как да повярвам, че богинята в живота ми
си пада по такива като мене смотани!

Живея във Reality и вечно търся нас
в един измислен свят да сме реални ти и аз
Живея във Reality и не намирам как
в един измислен свят сърцата ни да са във такт
Живея във Reality и вечно търся нас
в един измислен свят да сме реални ти и аз
Живея във Reality и не намирам как
в един измислен свят сърцата ни да са във такт

Show moreShow less